АБИТУРИЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия
АБИТУРИЀНТ м. Ученик, който завършва курса на средно учебно заведение; зрелостник. Директорът се качил на сцената, приветствувал абитуриентите, които се прощавали с училището, поел дипломите от един учител и извикал най-напред името на Илия. П. Стъпов, ГОВ, 17.
— От лат. abituriens, -ntis ’който ще си отива’.