АБИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

АБЍЧКА ж. Умал. от аба (във 2 знач.); абица. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки, козинява абичка,.. и хлътнали натъжени очи. А. Каралийчев, ТР, 188. На вратата се показа един странен човек,.., облечен с нови калци, в нова абичка. Ил. Блъсков, ДБ, 62. Ето го след малко готов за път: метнал шарена торбичка през рамо върху черната абичка, обул нови цървули, хванал тояжката. Д. Марчевски, Дв, 117.