АБЛА̀УТ

АБЛА̀УТ м. Езикозн. Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; градация, отглас.Напр.: тека —поток, бера — сбор.

— Нем. Ablaut.

Списък на думите по буква