АБОРДА̀Ж

АБОРДА̀Ж м. Воен. Мор. Старинен начин на морски бой, при който се извършва плътно доближаване с борда до неприятелски кораб, за да може да се преминава на него и да се води ръкопашен бой.

Взимам на абордаж. Воен. Мор. За кораб — плътно се прилепям до друг кораб, за да го атакувам, за да се започне ръкопашен бой. Разказите за похожденията на Кид "вледенявали кръвта": за няколко години плаване в Индийския и Тихия океан Кид взел на абордаж, запалил и потопил десетки търговски кораби. К, 1970, кн. 4, 24.

— Фр. abordage.

Списък на думите по буква