АБОРИГЕНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

АБОРИГЀНИ мн., ед. (рядко) аборигѐн, м. 1. Местни жители на Австралия. Много пътешественици са загинали по тези места от жажда и слънчеви удари. Въпреки това австралийските туземци — аборигените, извършват в безводните пустини дълги преходи и не страдат от зной и липса на вода. ВН, 1959, бр. 2471, 4.

2. Разш. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, автохтонни жители, автохтони.

— От лат. Aborigines ’коренни жители на Лациум’.