АБО̀РТ

АБО̀РТ м. Мед. Самопроизволно или изкуствено прекъсване на бременност чрез изваждане или изхвърляне на плода извън утробата на майката преди да е жизнеспособен; помятане. Гинекологът ѝ обясни, че дори и да се съгласят на аборт, това сега е невъзможно, защото организмът ѝ е много слаб. Никой лекар няма да се реши да извърши аборта в това ѝ състояние. К. Кръстев, К, 217-218. "Пък цялото село знаеше, че два месеца след като ти си замина, една кулска акушерка ѝ била правила аборт." А.Гуляшки, Л, 41. — Да не се е случило нещо? — Да,..!... Криста е загубила детето — при спонтанен аборт. П. Вежинов, НБК, 394.

— От лат. abortus ’ преждевременно раждане’ през нем. Abort.

Списък на думите по буква