АБСОЛЮТИЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АБСОЛЮТИЗЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Приемам или представям нещо като безусловно, като съвършено или най-значимо за нещо, основна същност на нещо, някого и под. В изброените образи индивидуализацията не се явява според нас достатъчна, тъй като авторите на филмите са абсолютизирали съществената страна на образите до такава степен, че се създава впечатление, като че ли пред нас са хора от един характер. Т, 1954, кн.4, 46. Кръстев абсолютизира неговите индивидуалистични увлечения, възвеличава ония негови произведения, в които той [Пенчо Славейков] е откъснат от народа. Г. Цанев, СИБЛ, 62. Много абсолютизираш неговия педагогически талант, и той допуска грешки. абсолютизирам се страд. Поетът се стреми към лиричната скица, .. — и толкоз. Емоциите се издигат в самоцел, абсолютизират се и свеждат стихотворението до колоритна, красива наброска, лишена от образна мисъл, от обобщение. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр.48, 2. Марксизмът се абсолютизираше като единствено вярната философска теория.