АБСОЛЮТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АБСОЛЮТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Полит. 1. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт. Революционните решения на третото съсловие, с които се нанасял удар върху основите на абсолютизма, предизвикали възмущение в кралския двор. Ист. Х кл, 15.

2. Неограничена еднолична върховна власт. На запад това самопроизволно намисвание на светската власт в черковните работи взе твърде широки размери, породи папския абсолютизъм. ПСп, 1876, кн.11 и 12, 70. Тя [войната], бе заякчила ощи за дълги го‑

дини абсолютизма и гнета на монархията. Ив. Вазов, Съч. XIII, 29-30.

◊ Просветен абсолютизъм. Истор. Вид неограничена монархия в Западна Европа през втората половина на ХVIII в., при която монарсите се обявяват за привърженици на "просветените философи" като се борят срещу феодално-дворцовите и църковните привилегии, покровителстват развитието на търговията и промишлеността, но запазват съсловния строй и не дават никакви права на народа.

— Фр. absolutisme. Друга (остар.) форма: абсолутѝзъм.