АБСТРА̀КЦИЯ

АБСТРА̀КЦИЯ ж. Филос. 1. Само ед. Отделяне и изтъкване на съществени свойства, отношения и страни на явленията или на предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените; абстрахиране. За да установи съществените признаци на предметите, човешкото мислене си служи със следните логически похвати.. за образуване на понятия: сравнение, анализ, синтез, абстракция и обобщение. Лог. XI кл, 10. Научна абстракция.

2. Отвлечено понятие или мисъл, които се постигат като резултат от теоретическо обобщаване Лобачевски има математически светоглед. Той разглежда основните математически абстракции. ВН, 1961, бр. 2455, 4. Като всеки истински творец Бешков е конкретен. Той схваща хуманизма в неговата конкретна изява, а не като абстракция. Е. Каранфилов, Б III, 107. — Ето как онова, което смятаме за абстракция, става реалност, а реалността — абстракция. Б. Балабанов, Избр. п II, 22. Може да звучи пристрастно, но доколкото мъжете са по-склонни към абстракции, те възприемат много от жизнените ситуации като игри с определени правила. Хр. Домозетов, ОР, 21.

— От лат. abstractio ’отвличане, отделяне’ през рус. абстракция и нем. Abstraktion.

Списък на думите по буква