АБСУРД —Речник на българския език — алтернативна версия

АБСУ̀РД м. Книж. 1. Нещо, което напълно противоречи на логиката, на здравия смисъл; безсмислица. — Не мисли, че не те разбираме. Но неговото искане е невъзможно. Просто абсурд. . — Щом той се е заел, ще стане. Б. Балабанов, Избр. пр II, 176. Баба̀ Бекир дълго време не могъл да побере в ума си тоя абсурд, щото голобради момчетия да могат да бъдат кадии! М. Георгиев, Избр. разк.1 193.

2. Като нареч. Изключено, невъзможно, абсурдно. За висше образование не смеех да мечтая — да намеря работа — абсурд. Г. Стаматов, Разк. II, 134.

◊ Драма (литература, произведение) на абсурда. Изк. Течение в западноевропейската съвременна драматургия (С. Бекет, Е. Йонеско), което представя света като абсурд и изразява песимизъм, невъзможност за истинско общуване, стигащо до тотално безсмислие. Извади един свой разказ. . Признавам, не успях много-много да вникна в него.. беше ми любопитно, но по това време нямах представа.. от литературата на абсурда. Г. Данаилов, ДС, 199.

— От лат. absurdus ’неблагозвучен, несъзвучен, глупав’.