АБСУРДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АБСУ̀РДНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на абсурден; безсмислица, нелепица. "Нека не задиряме много-много Вазову, а да приемем от него туй, що е могъл да ни даде той" .. "Защото всичко в тоя свят е релативно, всичко се цени според времето и мястото му; затова, кога ценим Вазовите произведения, трябва да имаме винаги пред вид, че ги е писал наш българин" и пр. За да се види абсурдността на тая мисъл на господина професора по филология, ний ще направим,.., няколко логически изводи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 343-344. Де Вото стига до абсурдността да обяснява "Том Сойер" с интереса на писателя към мрачните подсъзнателни импулси на човешкия ум. В. Шаренков, С, 1951, кн.2, 166.