АБСЦЀС

АБСЦЀС м. Мед. Възпаление, при което се образува изпълнена с гной кухина в тъкан или орган в организма на човек или животно; гнойник. С дърводелски клещи успя да извади два предни зъба, но не можа да извади кътниците, които постепенно се разрушаваха и му причиняваха неприятни абсцеси. Д. Кисьов, Щ, 438. Белодробен абсцес.

— От лат. abscessus.

Списък на думите по буква