АВАНТА —Речник на българския език — алтернативна версия

АВА̀НТА ж. Разг. Придобивка или облага, получена без труд, без усилия или без заслуги; келепир. — Има аванта — каза той по-ниско, като гледаше Гороломова в очите и завъртя ръка към джеба си. Й. Йовков, ПГ, 190. Ние също не знаехме защо все пак седим на една маса, какво очакваме едни от други, когато — откъм просташката страна на въпроса — никой нямаше аванта. Д. Цончев, ЛВ, 74. — Не съм като някои... да се разкарвам с шейна посред бял ден,.., че и да гледам да отмъкна нещо аванта. В. Попов, Избр. пр, 31.

◊ На аванта съм. Разг. Няма да плащам за някаква облага, обикн. ядене. Като ме видяха, хората започнаха да канят: — Ела бе, другарю, на аванта сме! Ст. Милойков, ВН, 1960, бр.2721, 4.

— От ит. avanti ’напред’ през тур. avanta.