АВАНТЮРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

АВАНТЮ̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Авантюристичен; авантюристки. У него твърдо бе заседнала мисълта да се впусне в кръгосветско пътешествие — пешком .. Старанията на приятелите му да го отвърнат от тоя авантюрски мерак, останаха напусто. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 146-147. По-после, повдигнал [Хр. Ботев] страшна буря против себе си от страна на браилското общество, по причина на своя неспокоен авантюрски живот, той заряза "Дума" и дойде на 1871 год. в Галац. Ив. Вазов, Съч. VII, 166.