АВДЖИЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

АВДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Ловуване, лов. — Няма хава за авджилък, бай Коста. Само росата дето подмокря мъничко. Ем. Станев, ЕК I, 453. Един от нашите другари, който се занимаваше с авджилък, уби един азъл (дива свиня — мъжка). З. Стоянов, ЗБВ I, 29. — Все им се карам, казвам им, че такъв барут не става за авджилък, нито пък да разбиваме каменните кариери и те обещават следния път да донесат по-хубав, ама лъжат! П. Стъпов, ЖСН, 76.

— От тур. avcılık.