АВЛЍГИН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от авлига. Последни са дошли [авлигите] — по‑
дир славеите, подир кукувиците, дори подир лястовиците — първи ще си отидат. Такъв е законът, неписаният авлигин закон. П. Бобев, ГЕ, 111.