АВО —Речник на българския език — алтернативна версия

АВО̀ и разш. АВО̀Й частица. Диал. Бре, ей, море. Аво сине, аво мили сине, / кажувай си, сину бре, греове, / да не си ми, сину, ного грешен? Н. Геров, РБЯд, 474. Авой, братко, авой, по-стар братко, / ти си по-стар, ти си по-акълиа, / и ти са повече сватове. Нар. пес., СбНУ XLIII, 384.