АВТЕНТЍЧЕН

АВТЕНТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който е с доказана принадлежност към определена епоха, определен първоначален период; оригинален. Автентичната вътрешна уредба е запазена, затова целият "Муезей на селото" има голяма историко-етнографска стойност и е един от най-забележителните кътове на Букурещ. Г. Белев, КР, 108.

2. Който идва от първоизточник; достоверен, оригинален. Легендите и измислиците, които доскоро се предаваха като автентични данни за живота на Ботева, се разпиляха. Г. Бакалов, Б, 1919, кн.2, 56. Автентични материали за живота на поета. Автентичен документ.

3. Който не е подправен, нарочен, а спонтанен; действителен, верен, достоверен. Авторът,.., е изживял разнородни по мотиви, но винаги автентични по житейска стойност вълнения, които е въплътил в лирически откровения. Ив. Спасов, БС, 134.

— От гр. αа̀θεντικός.

Списък на думите по буква