АВТОГРАФ —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОГРА̀Ф м. Книж. 1. Собственоръчен, автентичен ръкопис на автор. Много са любопитни автографите на историческите знаменитости на Европа и Русия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. По случай на юбилея, Славянската беседа издава един Юбилеен сборник,.. Този сборник е едно изящно издание, в което.., ще бъдат поместени факсимилета от автографите на десетина известни славянски писатели. Ал. Константинов, Съч. I, 75.

2. Собственоръчен подпис, надпис на книга, албум, портрет и др. Особено интересни и ценни са преводите на Вазовите творби на чужди езици. Някои от тия преводи са с автографи или с посвещение от преводачите.

ОФ, 1950, бр.1811, 4. В къщи Иржи си имаше албум с автографи на състезатели от миналогодишния пробег и от по-миналогодишния... П. Славински, МСК, 78. Ето портрета на професора по вътрешна медицина, подарен на Ирина с автограф!... Д. Димов, Т, 666.

3. Техн. Вид апарат за копиране.

4. Печат. Автография (в 3 знач.).

— От гр. αа̀τός 'сам'+ γρά5ω 'пиша'.