АВТОКЕФАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОКЕФА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Църк. Който има самостойна, независима власт или се управлява самостойно, независимо от друга по-висока църковна власт. Гърците признаваха Дамяна за патриарх, но не признаваха за патриарси неговите приемници, макар те и да си бяха останали автокефални и независими от цариградския патриарх, а ги наричаха просто архиепископи. Р. Каролев, УБЧИ, 32. Автокефална църква.

— От гр. αа̀τοκέ5α λος.