АВТОЛА̀ТЪР

АВТОЛА̀ТЪР, ‑ът, ‑а, мн. ‑три, м. Остар. Книж. Човек, който обожава само себе си. Голяма врява вдига / една чета от груби самохвалци, /.. Драскачи и шаркачи забавачи / и преписвачи.. Тези автолатри, / тез самомнителни мъжаги, жадни / за почести, за шум, за прославлене. Ст. Михайловски, Мис. 1895, кн. 3-4, 186. Тежко̀ ми, ако гинех във съмненя / и чаках да ми подаде десница / за помощ тоя автолатър груб! К. Христов, Избр. ст., 297.

Списък на думите по буква