АВТОМАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОМА̀Т м. 1. Машина, механизъм или уредба, която самостоятелно, без помощта на човек, извършва всички основни и спомагателни движения за изпълнението на някаква работа или технологически процес. Телефонен автомат. Автомати за напитки. Автомат за пакетиране. Автомат за кафе. Автомат за вестници. ● Обр. Чакъра изпъчи атлетичните си гърди и стисна бича. Честолюбието и навикът на дългогодишната служба го превърнаха отново от мислещ човек в покорен автомат. Д. Димов, Т, 294.

2. Вид скорострелно ръчно оръжие,което при натискане на спусъка стреля серийно; автоматична пушка, шмайзер. В този миг навън тресна къс откос от автомат. И тримата скочиха едновременно. Офицерите впиха ръце в оръжието си. Б. Несторов, СР, 120. Касабов прати двама стражари да проверят, но щом приближиха плевнята, паднаха подкосени от автомат. Х. Русев, ПЗ, 283. Немците бяха повече на брой. Гражев намери срещу себе си отведнъж четирма. Но не се уплаши. С автомата си той очисти трима. Остана само един. Ив. Мартинов, ДТ, 194. Като се избърса с кърпата си, той [Динко] надяна веднага автомата и няколко ленти с патрони, които беше оставил върху скалата. Д. Димов, Т, 431.

— От гр. αа̀τόματος 'който се движи от само себе си, самодвижещ се' през рус. автомат или нем. Automat.