АВТОРИТЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОРИТЀТ м. 1. Само ед. Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни. Д.Талев, ПК, 123. Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт. Б. Пенев, НБВ, 37. Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет. Д. Добревски, БКН, 52. Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Ботйов искал да умре. З. Стоянов, ХБ, 201.

2. Лице, което се ползва с влияние и признание. За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар. Й. Йовков, ВАХ, 155. Не пишеха ли на него [славянобългарски език] почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар. Сл.Трънски, Н, 101. Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето. З. Стоянов, ЗБВ I, 6.

— От лат. auctoritas, -atis 'влияние, тежест' през рус. авторитет.