АВТОРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ВТОРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до автор и е свързан с неговата работа; авторов. Жандов екранизира "Земя" с рязко изявено авторско виждане, на много места измени на литературния първоизточник, роди свой Еньо. НК, 1958, бр.7, 2. Немирович-Данченко е търсил в авторския текст преди всичко ключа към вярно и дълбоко режисьорско решение. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 12. Авторска коректура. Авторски бележки. Авторски поправки. Авторски контрол. Авторски замисъл. Авторска идея. Авторски хонорар. Авторско възнаграждение. Авторски екземпляри. Авторска изява. Авторски колектив.

2. Който е присъщ, свойствен на автор. Авторско самолюбие. Авторска чувствителност.

◊ Авторска ко̀ла. Печат. Текст от 20 000 авторски знака, предназначен за отпечатване. Авторски знак. Печат. Буква, цифра, препинателен или друг знак, предназначен за отпечатване. Авторско право. 1. Юрид. Съвкупност от правни норми, които уреждат отношения, възникнали във връзка със създаването и използването на произведения на науката, литературата, изкуството. 2. Субективно право, което авторът притежава.