АВТОТРО̀ФИЯ ж. Биол. Способност на някои животински организми и растения за самостоятелно изхранване, при което от въглероден двуокис и неорганични вещества се синтезират необходимите органични вещества; самоизхранване.
— От гр. αа̀τός 'сам'+ τροφή 'храна'.