АВТОХТОНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОХТО̀НИ мн., ед. (рядко) автохто̀н, м. 1. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, кореняци, аборигени. Противоп. алохтони.

2. Обикн. мн. Биол. Растения или животни, които се намират в местата, където са възникнали в процеса на еволюцията, които не са били пренесени от другаде; аборигени.

3. Геол. Долната част на навлак, която е покрита от придвижена част при хоризонтално преместване на скални комплекси.

— Гр. αа̀τόχθων 'туземен, коренен'.