АГАЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

АГАЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. 1. Господаруване, власт; агаларство. — Дойдох ти, Господи, да ме даруваш дар — / дари ми агалък... да бъда господар... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. — Какво ще става с турците? — Ще се откажат от агалъка си. Ще запретнат ръкави и те като нас, нема да лежат по цел ден по кафенетата. Д.Талев, ПК, 629-630. // Охолство.

2. Събир. Всички турци като цяло. Агалъкът не е малка сила, мои братя. Л. Каравелов, Съч. II, 135.

— Тур. agalık.