АГИТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АГИТА̀ЦИЯ ж. 1.Устна или печатна дейност за въздействие върху съзнанието и настроението на обществото в полза на (или против) политическата идея или партийно мероприятие. Докато крайните либерали чрез печата, .. , чрез една ожесточена агитация, .. , обвиняваха Цанкова, че е пожертвувал конституцията, той бързаше, напротив, да я въдвори в цялото управление. С. Радев, ССБ I, 426. Навсякъде той [Пеев] си е навличал преследване от турската власт заради участие в революционната агитация. М. Арнаудов, БКД, 235. — Трябва да се засили агитацията сред войниците. — На всяка цена. Да се борим за всеки войник! Ако успеем да проагитираме добре войнишките маси, те после сами ще направят каквото трябва. Д. Ангелов, ЖС, 238. Нищо истинско, народно, нищо в защита на народните интереси не се забелязваше в тия агитации. Ил. Блъсков, КУ, 44.

2. Дейност за убеждаване на някого в полза на нещо или против нещо, за участие в нещо. Може би най-важното започваше отсега нататък: нужна бе агитация, трябваше тия прости селяни да се убеждават един по един, че мелницата работи и по-хубаво, и по-бързо. Л. Стоянов, П, 452. Предизборна агитация. Масова агитация. Лична агитация. Правя агитация. △ Водя агитация.

— От лат. agitatio ’подбуждане към нещо’.