АГНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ГНЕЦ м. 1. С мн. агънцѝ. Голямо агне. — Че как ще взема да се сърдя и горча, когато цялата душа ми се смее, като гледам как се озъбил зачервеният агнец в тепсията? Д. Немиров, Б, 34.

2. Само ед. Агне, което се принася като жертва. Татко, от една страна, Момчил, от друга, а пък аз помежду тях като жертва, като агнец. Ст. Загорчинов, ДП, 442. Агнец заколения.

Прен. Само ед. Изкупителна жертва (обикн. за Исус Христос). А Исус, като се връщаше от Галилея, понеже мина оттам Йоан, като го видя, рече на двамата си ученици: "Ето агнецът божий, който отнема греховете на света" Н. Михайловски, ССИ (превод), 111.

3. Само ед. Църк. Хлябът като Христово тяло в безкръвното християнско жертвоприношение. Дискос е свещен танир, на когото ся полага агнецът, или тялото Христово. З. Петров и др., ЧБ (превод), 47.

4. Само ед. Църк. Изображение в средата на кръста върху просфората.