АГНИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

АГНЍЛО, мн. ‑а, ср. Диал. 1. Агнене. В същото стопанство една овца доби 5 агнета през годината при две агнила. ОП, 358-359. ● Нар.-поет. Агня агнило. Най-додох, Ганке, най-додох, / да питам, Ганке, тейно ти, / де щем агнило да агнем? / Де щем агъли да вийме? Нар. пес., СбГЯ, 236.

2. Място, където се агнят овце.

3. Само ед. Време, когато се агнят овце. По агнило беше, овцете пасяха ей там, на поляната .. Като се оягне овца и остане назад да ближе агнето си, те [кучетата] ще легнат до нея и ще я пазят. Й. Йовков, ЧКГ, 225-226.

— Друга форма: ягнѝло.