АГРЕГАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АГРЕГА̀Т м. 1. Техн. Сложна машина от няколко свързани помежду си (обикн. унифицирани) машини за извършване на обща работа. Доилен агрегат. Електродобивен агрегат. Агрегат за прав и променлив ток. Металургичен агрегат. // Сложна част от машина, представяща завършено цяло. Агрегат за хладилници. Дизелгенераторен агрегат.

2. Минер. Механично свързани минерали с

различна форма. В природата кристалите не се срещат винаги поединично. Много често те са събрани в групи (агрегати). Г. Георгиев, МП, 62.

3. Геол. Свързани в по-големи бучици почвени частици, образувани в резултат на циментиране на дребни частици от почвата, съдържащи калций и неразтворими във вода. Структурна почва наричаме оная почва, при която почвените частички са свързани от глината и хумуса в по-големи бучици. . , наречени структурни агрегати. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 10.

4. Книж. Сбор, нещо съставено, съединено от отделни части в едно цяло, като отделните части запазват свойствата си; спойка, конгломерат. От естествено-исторична гледна точка човечеството е едно цяло,.., но от социологично гледище то представлява пъстър агрегат от слабо споени помежду си по-малки групи — племена. М. Герасков, Б, 1919, кн. 4, 97.

— От лат. aggregatus ’съединен, събран’ през рус. агрегат.