АГЪНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ГЪНЦЕ, мн. ‑а, ср. 1. Умал. гальов. от агне; малко агне. През шията си то [момчето] беше преметнало едно скорошно агънце с бели ботушки и звездичка на челото. А. Каралийчев, ТР, 188. Стига сме йели, йели и пили / йели и пили клъсти агънца. Нар. пес., СбНУ XXVI, 46. Идат, ходят овчерите, / водят карат вакли овце / и агънца и еренца. П. Р. Славейков, ЧПО, 1883, 37. В такива минути тя се гушкаше до него, кротка и мълчалива, като малко бяло агънце. Елин Пелин, Съч. I, 90.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете или любим, близък човек. Ела при мене, агънцето ми.

2. Само мн. Диал. Бели петънца по ноктите на човек.

◊ Агънце-багънце. Обикн. в детските приказки гальовно название на малко, хубаво агне. Имало едно време една баба. Тя си имала шарено агънце багънце. Т.Влайков, Пр I, 48. Кротък като агънце. Разг. Много кротък.

— Друга (диал.) форма: я̀ г ъ н ц е.