АДВОКА̀Т

АДВОКА̀Т м. 1. Лице, завършило юридическо образование, с права да представя официално, да защищава страна в съдебен процес и да дава съвети по юридически въпроси. Адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено. Й. Йовков, Ж, 1945, 71. — От София е дошъл един много голям адвокат, ще ида да се допитам до него за дела. Г. Караславов, Тат., 227. Беше решила [майката] на всяка цена да ожени своята дъщеря точно за тоя гост, .. Вярно, провинциален адвокат, .. , но пък човек с бъдеще. Д. Бегунов, ЧОД, 26.

2. Прен. Човек, който защищава някого. Тая идея тъй дълбоко бе загнездена в него, че от румелийската революция до избирането на новия княз той ще бъде най-ревностният адвокат на българите пред Европа. С. Радев, ССБ II, 495. — Знам кой те учи тебе! — ревна отново Юрталана. — Знам кой ти е новият адвокат! Г. Караславов, С, 156.

— От лат. advocatus ’призован’ през нем. [Advokat]. Други (остар. и простореч.) форми: авока̀т фр., абока̀т, авука̀т.

Списък на думите по буква