АДВОКАТИН —Речник на българския език — алтернативна версия
АДВОКА̀ТИН, мн. адвока̀ти, м. Остар., сега простонар. Адвокат. — Умно момче. . добър адвокатин е тоз Радков — .. — Дай му каквото щеш дело — ще го спечели. Й. Йовков, ПГ, 240-241. Аз трябва да занеса някои нужни документи и други сведения на адвокатина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 49-50. Тогаз той намислил да изучи правоведение и да стане адвокатин. П. Р. Славейков, Пч, 1891, кн.3, 40. "Ама вий .. защо се обаждате, вий адвокатин ли на ректора ще ставате!" Ал. Константинов, БГ, 73.