АДВОКА̀ТИН

АДВОКА̀ТИН, мн. адвока̀ти, м. Остар., сега простонар. Адвокат. — Умно момче. . добър адвокатин е тоз Радков — .. — Дай му каквото щеш дело — ще го спечели. Й. Йовков, ПГ, 240-241. Аз трябва да занеса някои нужни документи и други сведения на адвокатина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 49-50. Тогаз той намислил да изучи правоведение и да стане адвокатин. П. Р. Славейков, Пч, 1891, кн.3, 40. "Ама вий .. защо се обаждате, вий адвокатин ли на ректора ще ставате!" Ал. Константинов, БГ, 73.

Списък на думите по буква