АДВОКАТЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
АДВОКАТЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Адвокатство. — Ти не разбра ли, че от потънала гемия и от адвокатлък в Турция пари не се изкарват! Ст. Дичев, ЗС II, 273. Кметът беше хитър Времената бяха тежки, положението се влошаваше. Искаше му се да напусне и да си подхване пак адвокатлъка, но знаеше, че точно сега няма да го освободят. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253.