АДЖАДИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АДЖАДЍСВАМ, ‑аш, несв.;аджадѝсам, ‑аш и аджадѝша, ‑еш, мин. св. аджадѝсах, св., прех. Остар. и диал. 1.Жаля някого или нещо; жал ми е за някого или нещо и се старая да му спестявам неприятностите. Ти казваш, .. , но аз нищо не зная. Наистина аджадисвам тя; и най-подир, при всичкото си утеснение мога да направя нещо за тебе. П. Р. Славейков, ЦП (превод), III, 90. Дошла работата до нашия преводач, поискал Каравелов от него обяснения. — А бе, Ботйов, аджадисай ме най-после, джанъм! З. Стоянов, ХБ, 164.

2. Пестя, икономисвам. Ний са научихме, че е заръчано на руско-гръцките агенти да аджадисват парите за турските чиновници. СбПер. п, 1930, 72. аджадисвам се, аджадисам се, аджадиша се страд.

— От тур. acı ’болка, мъка’. Други форми: аджедѝсвам, а д ж е д ѝ с а м, а д ж е д ѝ ш а.