АДЖАМЍЯ

АДЖАМЍЯ ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Разг. 1. Който още не умее да прави нещо, не разбира от нещо; неопитен, глупав. Макар да е толкова умен, .. , ама е все още аджамия, още мисли, че каквото лети, все се яде, а друго е, като се ожени човек и завъди челяд. Д.Талев, ЖС, 339. Така за Илариона той помнеше, че бил дошъл в Андрос с един хилендарски калугерин на име Пантелеймон, .. , но и двамата били "много аджамии", незрели още за системата на Каири. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 314. Залюбиле се, душо, две луди млади, / две луди млади — две аджамии. Нар. пес., СбБрМ, 375. Я остави твое / конче доралия, / че то си е малко, / малко аджамия, / па си земи моя, / стара Шаргалия. Нар. пес., СбНУ XXV, 35.

2. Като същ., м. Неопитен човек. Аз ако и да бях възрастен вече, .. се подружих с аджамиите, с чираците. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 38.

— От араб. през тур acemi. — Друга форма: аджемия.

Списък на думите по буква