АДИАБА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Техн. Който става, който се извършва без обмяна на топлина с околната среда; адиабатичен, адиабатически. Адиабатен процес. Адиабатна изолация. Адиабатно свиване на газ. Адиабатни промени в състоянието на газа.
— От гр. Bδιάβατος 'непроходим’.