АДМИНИСТРА̀ЦИЯ

АДМИНИСТРА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Изпълнителните органи на управление в държава, селище, учреждение, предприятие и техните функции като едно цяло. Най-после през юни нас ни повикаха в Плоещ, при княза Черкаски, натоварен с въвеждането администрация в България. Ив. Вазов, Съч. VII, 178. Чиновници по администрацията се вземат от българската интелигенция. Г. Бенев, БК (превод), 84. // Стесн. Отделна служба в учреждение, която се занимава с такива функции. Запозна се с него във Военното издателство. Той беше редактор на вестник "Отечество", а тя работеше в администрацията. М. Грубешлиева, ПП, 14. Ще получите разяснения за нужните документи в администрацията.

2. Събир. Всички длъжностни лица в управа на селище, предприятие, учреждение; административен персонал. Начело на всяка област заставаше .. комисар с права на княжески наместник — да се разпорежда с цялата област и да заповяда на войската, полицията и администрацията. В. Геновска, СГ, 118. А събирането на данъците ставаше сѐ па-безпощадно, .. Масата, .. роптаеше. Към тия причини на недоволство се прибавяше и нетактичността на администрацията. Тя бе неопитна и партизанска. С. Радев, ССБ I, 249.

3. Сграда, помещение, в което се намира управата на селище, учреждение. Няколкото високи здания с хубава фасада, които се издигаха в центъра на града, представляваха администрацията. Сл.Трънски, Н, 36.

— От лат. administratio ’подпомагане, служене, ръководене’ през рус. администрация.

Списък на думите по буква