А̀ДОВ

А̀ДОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Който е от ад или на ад, пъкъл; адски. — Ние пък ще поговорим за скончанието на света и за дървото Елисеево, което четирите реки адови поят. Ст. Загорчинов, ДП, 372.

2. Непоносим, ужасен; адски, пъклен. — Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света. Д. Талев, ПК, 53.

Изчадие адово. Книж. Човек с крайно отрицателни качества, прояви; изчадие на ада. — Ти .. изчадие адово — започна той задавено, — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст! Д. Талев, С II, 182. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. Чрево адово. Книж. Много лошо, неизгодно място или положение. — Херцеговците са друго, а ние сме друго; ние се намираме во чрево адово; само да мръднем и ще ни изколят като овци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 34.

Списък на думите по буква