АДСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
А̀ДСКИ, ‑а, ‑о, мн. и, прил. 1. Който е свързан с ада, с пъкъла. Ти води суровий Данте / в рай и в адските предели. Ив. Вазов, Съч. IV, 111. Всред сенките, които окол нас / там мяркаха се смутни и безбройни, / вървяхме бавно ний под адский свод. К. Величков, Ад (превод), 65. ● Обр. Адска тъмнина царува пред нас. Л. Стоянов, Х, 13. Безмълвна нощ и адски мрак. ..
П. К. Яворов, Съч. I, 29.
2. Прен. Който минава границите на нормалното, обикновеното, който не може да се търпи; непоносим, нетърпим, ужасен. Под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата. Елин Пелин, Съч. I, 161. Пътуването с лошата кола и в тази адска горещина бе неприятно. Д. Димов, Т, 436. Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък. Й. Йовков, Разк. II, 159. За него и слънцето гореше като огън, и водата не му достигаше, изпитвайки постоянно адска жажда. К. Калчев, СТ, 220. Почти със самото му пристигане в София той попада в полицията, където го подлагат на адски мъчения, но не издал никого. Сл.Трънски, Н, 119. Адски шум. Адска врява. Адска болка. Адски страдания.
3. Прен. Рядко. Коварен, пъклен. Сега аз се усещах, че тая скрита борба е била между неговата кална съвест и адските му намерения — да изпие кръвта на четирима души! З. Стоянов, ЗБВ II, 298. Клекнала над гробчето и се замислила. Адската мисъл и тук я не оставя. Наместо да се размисли, разтъжи за клетото си детенце, .. , тя сѐ мисли и размисля за там. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн.14, 50.
◊ Адски камък. Разг. Сребърен нитрат. Адска машина. Остар. Устройство с взривител, избухливо вещество и с часовников механизъм, пригоден да експлодира автоматически в определен момент. В казиното избухна адска машина, която уби няколко души и нарани други. К. Константинов, ППГ, 279.
А̀ДСКИ нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, страшно, ужасно. Слънцето припичаше адски. Д. Димов, ОД, 297. Нашето крило беше отсечено, пламъкът идеше отсреща. Когато влязохме в другия вход, право в лицето ни удари адски гореща вълна. П. Михайлов, ПЗ, 76. — Мамо, несправедлива си! Татко се държа просто чудесно тая вечер. Адски ми хареса. П. Незнакомов, ТС, 28.