АДЮ̀НКТ м. В Западна Европа и дореволюционна Русия — лице в научно учреждение с най-ниска научна степен; асистент на професор. В 1834 г. видим Гоголя адюнкт на всеобщата история в Петер‑
бургский университет. Н. Бончев, Съч. I, 157.
— От лат. adiunctus ’присъединен, прикрепен’.