АЕРОДИНАМИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АЕРОДИНАМЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Физ. Прил. от аеродинамика; аеродинамически. Аеродинамична теория. Аеродинамичен метод. Аеродинамични тръби. Аеродинамични сили.

◊ Аеродинамична форма. Техн. Обтекаема форма, която се придава на бързоходни превозни средства (самолети, ракети, автомобили и под.) с цел да се намали образуването на вихри и съпротивлението на средата. Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада. Ив. Мирски, ПДЗ, 160.