АЖДЀРКО

АЖДЀРКО м. Нар.-поет. Гальов. За назоваване на малко момче (обикн. в обръщение) за израз на нежно чувство; юначе. Гюрга Самодива: Сред тишината се обади с ясния си гласец моя аджерко. .. Защо не беше, овчарю мой, за да го чуеш и ти! Стилиян: Ой, Гюрго, мойта момчана рожба! П.Тодоров, Събр. пр. II, 155. — Детенце, не бой се; ела тука с мен! / Игри ли поискаш — играй си цял ден / таме край реката на цветния бряг, / в премени от сърма, мой аджерко драг! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 26. Спи, дивен аджерко, не слушай, не чакай, / ни пролет усмихната, нито звезди. Н. Хрелков, ДД, 67.

Списък на думите по буква