АЗБУКА —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЗБУКА ж. 1. Система от букви в установен ред, приети в дадена писменост. — Кажи ми сега, кой изнамерил българската азбука? .. — Нашето А, Б, Райно, кой го написа? .. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Кирилска азбука. Латинска азбука. Латинска азбука.

2. Прен. Основни начала, елементарни познания в някоя област на човешката дейност. Но Лукиянов скоро склони Стремски да мине по съдебната част, .. и го прати председател на Никополския окръжен съд, дето Стремски трябваше да захване от азбуката на съдебната наука. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 67. Преди всичко друго нему [на българския народ] е потребна наука, образование, знание, просвещение и азбука в свободата. Хр. Ботев, Съч., 1950, 167.

◊ Морзова азбука. Система от условни знаци от комбинации от тирета и точки за предаване на буквите с телеграфен апарат.