АЗБУКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЗБУКИ, ‑то, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Азбука. Стига да знае някой азбукито, та той ще може да научи всичко, что пожелае. Й. Груев, СП (превод), 88. Варвари са тези человеци, които живеят постоянно в села .. , но нямат писмен език, нито азбуки, нито книги. Ив. Момчилов, МПЗ, 16. Макар и болнав той [Панайот] ходеше на котленското школо, та покрай него и аз засричах азбукито. П. Незнакомов, ЖВ, 4.