АЗБУЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЗБУЧНИК, мн. ‑ци, м. Списък на имена, предмети и др., наредени в азбучен ред; показалец. Потрябваха ми две удостоверения от столичната община .. "Ех — мислех си аз с открито гражданско чело .. — ще разгърнат общинските архиви, ще хвърлят един бегъл поглед по азбучника и ще спрат на името ми." Г. Караславов, Избр. съч. II, 443.

◊ Телефонен азбучник. Рядко. Специална книга с имената на всички телефонни абонати, по която се правят справки; телефонен указател, телефонна книга.