АЗЛЪ̀К

АЗЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Простонар. 1. Част от цигаре, мундщук, която има отвор и се поставя в устата; наустник. Акиф ходжа се загледа пред себе си.., след това бързо налапа кехлибарения азлък на чибука си. Д. Не‑

миров, Б, 105. Азлък на цигарлък.

2. Част от кремъклия пушка или на пищов, където се сипва барут. И мъжът, очуден, имаше крила:/ отзади, до него, жена му любима/ гледаше в азлъка пупал дали има. Ив. Вазов, Съч. I, 178. Очевидно това беше ударът на кремика и запалването на азлъка на едно чекмалия оръжие, което не хвана. Ив.Вазов, СбНУ II, 147.

— От тур. ağızlık.

Списък на думите по буква