АЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
АЙ1 междум. (Често удвоено ай, ай или утроено ай, ай, ай). 1. За израз на неприятна изненада или недоволство; ах. — Ах, господи, заплеснах се и вижте какво направих… Ай!… Беше навела неусетно лампата и по полата ѝ се стичаше струйка газ. М. Грубешлиева, ПИУ, 131. Закачи се рибата, подхлъзна се и цап! в огъня. "Ай!" извика стопанката. Ал. Константинов, БГ, 63. Тъкмо натопих перото, звънецът на вратата: "дзън". — Ай, давол да го вземе — рекох си. — Но, няма да ставам! Елин Пелин, Съч. IV, 172. — Ай да му се не види макар! С кого ли не се борихме, но най-трудно е, види се, да се бориш с простотията. Г. Караславов, ОХ, II, 452. // За израз на учудване, примесено с тревога или съжаление. Толкова ли беше важно, та да тича така рано още в първия ден след сватбата си? Ай, господи!… Д. Талев, ПК, 439. А вече из цялото село се говореше за колата, която "сама върви" — ей тъй, дръпнеш една ръчка и тръгне. Няма вол, няма кон пред нея. . — Ай, ай, що знаеме ние! — викаха си през оградите и плетищата жените. Б. Несторов, СР, 214.215.
2. За израз на неприятно усещане, някаква болка; ох, оле, олеле. Боли ви зъб? .. Отворете си устата повече, без страх. . — Ай! Й. Йовков, З, бр. 5417, XIX. Аз тъй я стисках, че тънките ѝ пръсти изхрустяха в ръката ми. — Ай, боли… — каза тя галено. Г. Райчев, Избр. съч. I, 29.
3. За израз на уплаха от нещо, обикн. неочаквано; ах. Старецът се обърна и като видя влезлия, извика уплашено: — Ай! Арон! Ст. Загорчинов, ДП, 266. Ай! Сянка се мерна, / трепна ми сърцето, / ястреб ли се черен / спуща от небето? Ем. Попдимитров, ПМ, 31. Двамата тръгнаха. Едва извървяха пет-шест крачки [по релсите], Елена размаха ръце настрани: — Ай! Ай! Ще падна. Т. Харманджиев, КВ, 197.
4. За израз на съчувствие към някого (обикн. пред членувано съществително или членувано прил. със същ.). "Ай, сиромахът! — въздъхна скришом той. — Май се е чалнал!". Г. Караславов, Съч. VI, 280. Ай, бедният Доверчинов, какво ли му се е случило? Елин Пелин, Съч. IV, 134. Бедният Мойше, за него ли беше тая страхотия! Хич Мойше пушка да върти, с пушка да гърми — ай, ай, ай!… Ал.Константинов, Съч. I, 226. ● В съчет. ай гиди. Простонар. — Умря ли?.. Ай гиди сиромаха, а пък аз не знаех! Кр.Велков, СБ, 76.
5. За израз на радост, възхищение. — Боже мой! Аз съм възхитен. Ох, ох, как тупа сърцето ми от радост! Ай, ай, ай! Милите юнаци. Ох! Браво, господа! Много хубаво сте намислили! Хр. Смирненски, Съч. III, 12. — Ай, ай, ай! — плесна ръце старата туркиня, — ти имаш очи на джин! А вървежът ти е вървеж на елен. А.Каралийчев, ПГ, 105. ● В съчет. ай че. Види, да речем, слънцето като засяда, и ще каже: ай че хубаво! Й. Йовков, Разк. III, 35. Ай че приятно ще бъде.
АЙ2 частица. Диал. 1. Обикн. пред показ. местоим. този, такъв и под. или нареч. тука, там, тъй и др. за подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва, или за посочване на някакъв факт; е, ей, хе, хей, ето. — Че като натъкнала ай такъв ми ти тръндафил на ръченика, като откъртила гласенце, — славей да речеш — нищо не е! Д. Немиров, Б, 110. Па спусне се и стопанката на двора и ги закани: — Дръпнете дюшека, ай тука до шадравана да седнем. П.Тодоров, И II, 19. — А с какви патрони стреля, бе момчета? — Ай с тия — посочи картечарят металическата лента в сандъчето. К. Ламбрев, СП, 304. Млада невеста тича с пеленачето си: — Виж, маминото, и запомни. Ай тез са българите. Хубави батьови на голями ко̀ни. А. Каралийчев, ПГ, 179. — Какъв ще бъде този ред, дето всяка година всичко ай тъй с главата надолу ще се обръща? П.Тодоров, Събр. пр II, 353.
2. За усилване. а) При подкана към действие, обикн. с частицата до; а, ха, хай, хайде. Троица турци, Яно, дойдоа, / троица турски сеймени. / Я хайде, Яно, горни кошари, / ай първо либе по мене. К. Христов, СК, 41. Булне ле, Стоенице ле, / .. / ай из нивата да тръгнем, / давно го в нива намерим! Нар. пес., СбНУ XLVI, 35. Ай да идем тука и на полето / борба да се борим. Нар. пес. б) При пожелания, клетви. Дунаве, бели Дунаве, ай да би ми се изсушил. Ст. Младенов, БТР, 62. в) При обръщение, понякога с
удвоено лично местоимение във вин.; ой. Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо, / .. / От голема рода, от мнозина бракя! Нар. пес., СбБрМ, 409. Падна, падна Шар планина, / .. де, моме, де, ай душо бре, / та притисна три овчара. Нар. пес., СбНУ XI, 53. Ай гълъбке сивушке! Ай ти, Божано, бяла кадъно! Ст. Младенов, БТР I, 62. Ай те тебе сестро Ангелино! Ст. Младенов, БТР I, 62. ● В съчет. ай гиди. Нар.-поет. Ай гиди булче хубао / хубао булче високо. Нар. пес., СбНУ XXVI, 95. ● В съчет. ай дуду. Диал. През село вървят сеймене, / ай дуду, Стано, сеймене, / хайдушка глава носеа. Нар. пес., СбВСт, 129.
3. Като съотносителен съюз (повторен към всяко изречение ай... ай). Свързва прости изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от предполагаемо условие; а…а, ха…ха. През онова време ние, младежите, смятахме влюбването като пряка стъпка към женитбата: ай се влюбиш, ай се ожениш. М. Кремен, РЯ, 51.