АЙЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

АЙЛЪ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. Месечна заплата за служба. Търговийка, пак търговийка! Няма да чакаш месецът да се измине, та айлъкът да дойде, ала и кесийката ти е всякога топличка. Хр. Максимов, ЗР, 39. — Ха, вземай [храната], че бягай след мене... Празник било!... Да празнуват големците, че им иде айлъка... Ц. Церковски, ТЗ, 8. Три годин не съм изслужил, / айлъкът не съм получил, / та сватба да си направя. Нар. пес., СбНУ XIV, 53.

— Тур. aylık.